Цветовете на лятото

Аркутино 

Едно море и безброй звезди

Шофьорски плаж 

От другата страна

Алепу, Шофьорски плаж 

Анахата

Черни връх, Витоша
Поредния снежен залез... и си мислех, колко щеше да е хубаво да е топло... а иначе снегът прави снимките да блестят, а вятърът носи дълбоките нюанси. Но когато правиш това, което те "топли", останалото е въпрос на уиндстопери, а колко точно ти е студено е субективно понятие и не е свързано с външните условия...  

Заземяване

ММЦ, Приморско

Чувстваш, че сякаш животът се процежда като струйка пясък, разпилявана от вятъра и когато спреш за миг и се вслушаш в шума на вълните, които се разливат като коприна и те лъхне соления аромат на изгнили водорасли... отново намираш смисъла... и краката ти в пясъка потъват с всяка крачка, но именно там се чувстваш твърдо стъпил на земята... преследвайки поредната мечта... и онзи моментът, когато си събрал цялата космическа, и не толкова, енергия за да я реализираш те кара да се чувстваш заземен и в същото време сякаш ще полетиш... и остава само да протегнеш ръка напред, нагоре или на юг...

Fade away

Изгрев от вр. Камен дел към София 

Когато първоначалните ярки контрасти отшумят и на тяхното място се появят нежни и меки пастелни цветове... а емоциите вече не изгарят и само нежно топлят...

Всяка стъпка нагоре

И през лятото планината също ме привлича с лежерната си неподправена красота на меките розови залези... и всяка следваща крачка, която напомня, че не си чувстваш стъпалата вече от 5 км, а оставят още само 10, и ги минаваш... сам... и вече знаеш, че и 30 не са толкова много, защото са само чифри, а другото е в главата ти... и всяка крачка напред, не е нагоре, а навътре... и ти си стигнал дълбоко...
Хижа Рай, вр. Ботев, Стара планина

Зима

Планината и какво правя там, когато трудно виждам върховете на ските си, а вятърът продължава да пронизва през трите слоя уиндстопери, и всичко мокро е замръзнало - върху теб... и винаги съм на точното място... защото в мъглата поглеждаш, навътре, в себе си... а студът те кара да се чувстваш жив, когато с всяка следваща крачка разбираш колко много топлината има, пак там... и там се оказва топло и уютно...
Черни връх

След Залез

Онова чувство... да се озовеш в прегръдката на онези залези... когато те обгръща пурпурна топлина и я усещаш, колкото и да са ти премръзнали ръцете... и времето спира и попиваш всеки цветен нюанс, за миг... а после отново си в тъмнина... за миг, защото небето е винаги по-светло от другата страна на залеза, с различни цветове и нюанси и нова по-мека топлина...

Черни връх, Витоша

Още една минута безвремие

Магията на онзи момент в който не ти е горещо и не ти е студено, а ти е приятно топло като от последните галещи лъчи преди залез... и от точно онзи поглед който ти топли сърцето... и в който потъваш в безвремие...

Магията е в теб

Къмпинг Градина
След 4 години отново реших да напусна офиса в търсене на онзи блясък в очите ми, който ме кара да се усмихвам... да тръгна за фотоистории на Юг, търсейки залези, топли слънчеви лъчи, буреносни облаци, изгреви или просто себе си... Някои залези може да се превърнат в изгреви, други да избледнеят зад сивите облаци, но така или иначе е важно пътуването... а то може да е дълго, но всяка мечта си заслужава усилието...

Градински залези

 Бар Ботаник