И през лятото планината също ме привлича с лежерната си неподправена красота на меките розови залези... и всяка следваща крачка, която напомня, че не си чувстваш стъпалата вече от 5 км, а оставят още само 10, и ги минаваш... сам... и вече знаеш, че и 30 не са толкова много, защото са само чифри, а другото е в главата ти... и всяка крачка напред, не е нагоре, а навътре... и ти си стигнал дълбоко...
Хижа Рай, вр. Ботев, Стара планина