Краят на едно горещо
лято, когато жарките лъчи не парят, а галят с мека топлина на слънчеви усмивки,
а нощите са топли и безкрайни, защото са споделени и блясъкът в очите потъва
дълбоко там, където се чувстваш най-добре и където си чакал да потънеш и да
останеш поне за един миг безвремие... и тогава нека дойде есента